Уважаеми читателю,
Настоящият
практически наръчник представлява кратък преглед на новия
Наказателно-процесуален кодекс /в сила от 29. 04. 2006 г./. Ако във
всекидневната си работа Ви се е налагало да се лутате из дебрите на
наказателния процес и същевременно не сте юрист, имате представа за сложността
на материята. Целта на този наръчник е да бъде Ваш пътеводител при работа с
казуси от наказателно-процесуалното право.
Автор
на прегледа е съдия Теодора Стамболова. Тя е съдия в наказателно отделение на
Софийски Апелативен съд. Започнала е своята юридическа кариера след завършване
на специалността право в Софийски Университет “Климент Охридски” през 1988 г. и
преминаване на едногодишен стаж за придобиване на юридическа правоспособност в
периода 1988-1989 г. През 1991 г. е избрана за младши съдия в Софийски Градски
Съд. През февруари месец 1992 г.заема длъжността районен съдия в Шести Районен
Съд, гр.София,наказателно отделение. През 1993 г.е преназначена като съдия в
наказателно отделение на Софийски Районен Съд. От януари 1997 г.до март 2000 г.
е съдия в наказателно отделение на Софийски Градски Съд. От март 2000 г.досега
е съдия в наказателно отделение на Софийски Апелативен Съд.
От
гледна точка на дългогодишната практика на автора като наказателен съдия
настоящият труд е обхванал в пълнота
логиката на наказателно-процесуалната дейност, както и най-често използваните в
практиката норми на наказателния процес. Поставен е акцент върху практическата
приложимост, като за целта в наръчника са включени множество примери от
практиката. Постарали сме се наръчникът да Ви бъде представен на достъпен и
разбираем език, като същевременно е запазен присъщия за наказателния процес и
въобще за правото изказ.
В
електронния вариант на изданието се съдържа кратък терминологичен речник, който
не претендира за пълнота, но съдържа в себе си най-често използваните в
практиката понятия. Всяка дума от речника препраща към самия текст на
изложението, така че освен самото обяснение на интересуващия Ви термин бихте
могли да прочетете нещо повече в желания контекст.
Наръчникът
е структуриран по логиката на самия Наказателно процесуален кодекс, приет на
14. 10. 2005 г. от 40 –то Народно събрание.
В
Част първа са представен общите
правила:
– предели на действие на НПК;
-
започване, прекратяване и спиране на наказателното производство;
-
разгледани са принципите и гаранциите на наказателния процес;
-
участниците в процеса;
-
мерки за процесуална принуда.
Част втора е посветена на института на
доказването – “същностна част от наказателния процес, свързана с доказването на
едно престъпление”. Тук са обхванати:
-
предмет на доказване;
-
тежест на доказване;
-
доказателствени материали;
-
способи за събиране и проверка на доказателствения материал;
-
връчване на призовки, съобщения и книжа; срокове, разноски и възнаграждения.
Третата част представлява досъдебното
производство, обхващащо:
-
общи правила на разследването;
-
образуването на досъдебното производство и провеждане на разследването;
- провеждане на досъдебното производство;
- действия на прокурора след завършване на разследването.
Централната фаза на наказателното производство - съдебното производство е изложена в Част четвърта и обхваща:
- подготвителните действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание;
- съдебно заседание пред първа инстанция;
- въззивно производство;
- производство пред въззивната инстанция за проверка на
определенията и разпорежданията;
- касационното производство.
В Пета част са
особените правила, явяващи се изключение от традиционното протичане на едно
наказателно дело. Тук са включени:
- бързото производство;
- незабавното производство;
- разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия;
- съкратено съдебно следствие в производството пред първа
инстанция;
- освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание;
- решаване на делото със споразумение;
- особени правила за разглеждане на дела за престъпления,
извършени от непълнолетни;
- особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на
военните съдилища.
Шеста част разглежда
привеждането в изпълнение на влезли в сила актове на съда и възобновяване на
наказателните дела.
Последната Част
седма обхваща особените производства:
- прилагане на принудителни медицински мерки;
- реабилитация;
- производствата във връзка с изпълнението на
наказаниятя;
- производства във връзка с международно сътрудничество
по наказателни дела.
Приятно и ползотворно четене!
КРАТЪК
ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ НАКАЗАТЕЛНО-
ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /НПК/
Изготвен от ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА, съдия в наказателно отделение
на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателното право е
съществен клон на публичното право. Затова взаимоотношенията по повод него са
свързани с държавата като политическо образувание. Тя, чрез свои упълномощени
органи, винаги е от едната страна на правоотношението и винаги участвува
активно в него.
Както древните гърци са разучавали и изследвали за себе си и за идните
поколения основни закономерности, въплътени в науки като философия, математика
и др., главният принос в правото се пада на древните римляни. Именно поради
това в много клонове на правото - наказателното право не прави изключение -
битува схващането, че “още от римско време е така”. До ден днешен са съхранени
римски сентенции, отразяващи основни принципи на римското наказателно право,
преминали през вековете и залегнали в основата и на съвременни наказателни институти.
Най-важното, което древните римляни са оставили на бъдните поколения, е
свързано с правилата, създадени от държавата, за да се осъществи наказателно
преследване по отношение на лице, подозирано в извършване на престъпление. Тези
правила е следвало да бъдат спазвани, за да бъде наказателното производство
пълноценно приключено. Или казано с други думи, още от древността е заложена
Наказателното право се дели на материално и процесуално.
Българското наказателно право е
кодифицирано, което означава,че само в НК се съдържат разпоредби, уреждащи
престъпления и предвидените за тях наказания.
Такава е непосредствената задача на
НПК според чл.1, ал.1 от процесуалния закон.
До 28.04.06 г. действува българският
НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /НПК/, който е обнародван в бр.89 на Държавен вестник от 15.11. 74 г. и е в сила от 01.03.75 г.и за
който оттук нататък ще се говори като за стар. Тогава е даден малко над
тримесечен период до влизане на закона в сила, в който правоприлагащите органи
/съд, прокуратура, следствие, адвокатура/ е следвало да разучат правилата по
новия НПК, за да могат да ги прилагат точно и съвестно от 01.03.75 г. Оттогава
той е променян трийсетина пъти, като най-фундаменталните негови промени са
направени през 1990 г. и през 2000 г.
НПК е изменян особено често след 10.11.89 г. И това е естествено, доколкото
наказателният процес чрез уредбата на своите институти, отразява в изключителна
степен същността на държавата. Той трябва да догони настъпилите
политико-обществено-икономически реалности в насока на по-бързо разследване на
престъпленията и реализиране на наказателната отговорност на виновните лица от
една страна От друга страна - тази
отговорност трябва да бъде реализирана при стриктно спазване правата на
участниците в процеса и най-вече на обвиняемия. Нужно е да се отбележи, че НПК
в първата му редакция е бил осмислян от порядъка на 11 години и макар и
социалистически, представлява верига от взаимосвързани фигури и институти,
уредени в рамките на ясна концепция. Докато напоследъшните изменения бяха на
парче, палиативни, без достатъчно обмисляне на новосъздадените и променени процесуални
понятия. Поради това виждането за цялостно развитие на едно наказателно
производство среща затруднения и дава възможност за разнолики тълкувания от
страна на правоприлагащите органи. Още повече, че за разлика от материалното
право, при процесуалното такова няма пречка нормите да се прилагат по аналогия
и следователно при аналогията да бъдат използувани различни институти, водещи и
до различни последици.
От 29.04.06 г. влиза в сила нов НПК, обнародван в Държавен вестник, бр.86
от 28.10.05 г. В този случай посоченият по-горе период за неговото изучаване е
шестмесечен. Острата нужда от приемане на нов наказателно-процесуален закон е
свързана най-вече с оптимизиране на досъдебното производство, въвеждането на
широко полицейско разследване и извеждане на прокурора като господар на процеса
тогава. За тази цел се предвиди фигурата на наблюдаващия прокурор, определена в
чл.118 А от Закона за съдебната власт.
Категорично не може да се твърди, че до момента прокурорът не е
изпълнявал роля на ръководещ досъдебното производство, но в новия НПК тя е още
по-ярко изразена. След като Република България желае да се присъедини към страните, членуващи в Европейския съюз,
трябва да отговори на изискванията на Съюза за наказателно производство с ясни
правила и персонифицирана отговорност.
Много от нормите на НПК, който ще действа от
29.04.06 г., погледнати откъм съдържателната им страна, не са претърпели
промяна, макар и да имат структурно ново място и нова номерация. Поради времето
на изготвяне на настоящото издание на наръчника по наказателен процес за журналисти, авторът се счита задължен да
анализира разпоредбите на новия НПК. Следва да се направи изрично уточнение,
предвид казаното за непромяна на норми откъм съдържателна страна, че относно
тях може да бъде посочено становище, установило се през годините както в
теоретичен, така и в практически план. Освен това могат да бъдат дадени примери
по конкретни дела, които са решени по НПК, действуващ до 28.04.06 г. Що се
отнася до новите разпоредби, пишещият тези редове ще отрази своето собствено
становище, което “със и във” практиката може да претърпи изменение. Наличието
на собствено становище по все още неприлагани норми е възможно на база общото познание при разглеждане на разпоредбите - материални и
процесуални, притежавано от автора заради многогодишната му дейност като
наказателен съдия. От друга страна, не може да не се посочи и възможността до
влизане в сила на новия НПК, да се стигне до извод за необходимост от промени.
И те да бъдат реализирани. Бъдещето ще покаже дали такава реалност ще се
осъществи. А и това трябва задължително да стане в случай, че още в периода на
изучаване са констатирани съществени неблагополучия.
Характерно за процесуалните норми е
тяхното действие
Има известни изключения, които се предвиждат по изричен начин в преходните
и заключителни разпоредби на процесуалния закон. В тази връзка могат да се
посочат параграф 3 и 4, които въвеждат правила за неприключилите към
момента на влизане на новия закон в сила производства и за сроковете. Подобен
“гратисен” период бе даден и с измененията на НПК, публикувани в бр.70 на
Държавен вестник от 06.08.99 г., в сила от 01.01.2000 г. С тогавашната промяна
се въведе нова философия на наказателния процес, като се направи опит от
инквизиционен такъв да се премине към сериозен състезателен.
В новия НПК състезателността на производството
намира проявление още в принципа, визиран в нормата на чл.7, според която
съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а
досъдебното производство има подготвителен характер. Именно в съдебната
фаза състезателността се разгръща по подобаващ начин.
НПК е структуриран по следния начин:
ОБЩИ ПРАВИЛА /чл.1-101/;
ДОКАЗВАНЕ /чл.102-190/;
ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО /чл.191-246/;
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО /чл.247-355/;
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА /чл.356-411/;
ПРИВЕЖДАНЕ
В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА /чл.412-426/;
ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА /чл.427-480/.
Такова е глобалното деление на процесуалния закон и в рамките на всяка от
посочените части има глави и раздели, уреждащи конкретни процесуални действия.
Задачата на този кратък преглед е не да бъде правен строг юридически анализ на разпоредбите на НПК, а журналистите
да бъдат запознати с основни принципи,
процедури и институти на наказателното правораздаване. Освен това изказът се
явява от съществено значение при излагане същността на наказателното право и в
частност на определени наказателно-процесуални действия /казаното важи въобще
за правото/. Затова винаги е необходимо да бъде използуван правилен словесен инструментариум,
който е колкото еднакъв за разните клонове на правото, тъй като все става дума
за право, толкова и различен. Юридическият изказ на наказателния процес е
изключително прецизен. Няма съмнение, че основните му понятия трябва да бъдат
разучени от занимаващите се с него /в това число и от съдебните и криминални
репортери/, за да бъдат предавани точно
и не в житейския смисъл на думите. Защото житейското значение често пъти е
различно от правното, макар и да се използуват едни и същи слова. Употребата на
думите в житейски смисъл може да доведе до подмяна на същността на
наказателно-процесуалните действия и до деформиране на общественото мнение
поради неразбиране в дълбина на станалото. Действително, юридическият изказ е
тежък и много пъти неразбираем за обществеността, но именно в това е силата на
професионалните журналисти, които следва да “преведат”на разбираем език
случващото се по правото по начин, че да се предаде точният му смисъл. В този
аспект за тях е необходимо да бъдат запознати с терминологията на наказателния
процес. Освен това богатството на израза не винаги е позитивно за отразяване на
правото, в което бедността на изказа не е порок. Могат да си позволят да имат
богат правен речник лица, които са запознати
с наказателните понятия и знаят как със заменяне на думите няма да пренебрегнат
същността на институтите.
ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ПРАВИЛА.
1/ ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПК.
Освен споменатото вече действие по време, НПК се прилага за всички
наказателни дела, образувани от органите на РБ, както и при изпълнението на
съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при
условията на взаимност- чл.2 НПК. РБ е страна по много договори за взаимопомощ
по наказателни дела. Във всеки конкретен случай се прилагат правилата на съответния
договор и изпълнението на съдебната поръчка се извършва с оглед него.
“Взаимност” означава да липсва споразумение, което може да бъде само на
държавно ниво. В такъв случай всяка поръчка се решава конкретно по правилата на
местното законодателство с поемане на ангажимент от другата страна- държава- за
подобно разрешение на проблема в рамките на нейната територия и компетенции на
оторизираните държавни органи по наказателно преследване.
Наказателното производство,образувано от орган на друга държава или влязлата
в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този
кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на РБ
за същото престъпление и срещу същото лице-чл.4,ал.1 НПК. Така редактирана,
разпоредбата почти не се различава от чл.4, ал.1 на стария НПК. Като пример в
тази насока може да се посочи образуваното в България наказателно производство,
водено срещу двама младежи от Варна за убийство на български студент в Париж.
За него има образувано наказателно
производство във Франция по френските процесуални правила.
Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по
реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на РБ. Това правило, съществувало в предишния и
отразено в разпоредбата на новия НПК - чл.4, ал.2 /с изключение на признаването
по реда на този кодекс/, претърпя развитие през годините относно осъдените в чужбина български
граждани, доколкото РБ е ратифицирала по съответен ред КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР
НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА. Затова сред особените производства имаше и такова,
свързано с предаване въз основа на международен договор на лица, осъдени на
лишаване от свобода, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани
са. Сега тази уредба е залегнала в чл.453-462 НПК. Така че при спазване на
определени процесуални правила се приемаше за изпълнение присъда на
чуждестранен съд във връзка с изтърпяване на наложено по нея наказание.
Въпросът финално бе разрешен чрез ал.3 на чл.4 НПК /стар/, според която
обсъдените по-горе правила за наказателното производство, образувано от органи
на друга държава и влязлата в сила присъда в друга държава, не се прилагаха,
ако е предвидено друго в международен договор,по който РБ е страна-ратифициран,
обнародван и влязъл в сила. С новия НПК съдържанието на коментираната
разпоредба се запазва и цифрово, и словно.
За допълнителна яснота,
Това е признатият ред, който по аргумент от противното има предвид
разпоредбата на чл. 4, ал.1 и 2 НПК. Отново сред особените производства е
включено и такова за
На последно място спрямо лица, които се
ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на РБ,
процесуалните действия, предвидени в НПК, могат да бъдат извършени само в
съгласие с нормите на международното право - чл.5 НПК. Като пример за такива
лица могат да се споменат дипломатите, представителите на международни
организации и др. Във връзка с
изясняване на действието на процесуалните норми спрямо лица, ползуващи се с
имунитет, следва да се обърне внимание и на правилата относно провеждане на
наказателно преследване срещу български граждани с имунитет. Такива все още към
момента на писане на тези редове и невлезли в сила конституционни промени са
народните представители, президентът на републиката по силата на КРБ,
магистратите по силата на КРБ и ЗСВ - последните притежават единствено
функционален имунитет, свързан с дейността им по служба. Без да се разсъждава
подробно по въпроса за имунитета, е нужно да се отбележи, че има строги
правила, при които се допуска неговото снемане - за депутатите от НС, а за
магистратите от ВСС. Едва след снемането му може да започне наказателно
производство. Ако това не е сторено по надлежен ред, от една страна извършените
наказателно-процесуални действия се явяват незаконосъобразни, а от друга - се
равняват на правно нищо. Типичен пример в тази насока е образуваното и водено
срещу покойния вече прокурор от Върховна административна прокуратура Николай
Колев наказателно производство, без да бъде снет имунитетът му на магистрат
/тогава пълен като на народен представител/. Към този момент имунитетът му не е
загубен, въпреки че вече е пенсиониран, предвид атакуването на решението на
решението за пенсиониране на ВСС. Затова и някои от сезираните съдилища
прекратиха наказателното преследване срещу него на основание пряко приложение
на КРБ, като изначално незаконосъобразно образувано.
2/ ЗАПОЧВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И
СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Когато са налице условията по НПК, компетентният държавен орган е длъжен да
образува наказателно производство. При дела от общ характер това е един от
органите на досъдебното производство, при дела от частен характер - от съда при
наличие на валидна тъжба, а при дела от публично-частен характер - след
отправяне на валидна тъжба от пострадалия до прокурора. В предвидените от
закона случаи наказателното производство се счита за образувано с първото
действие, с което започва разследването - чл.23,ал.2 НПК.
НЕ СЕ ЗАПОЧВА наказателното производство, а започнатото се ПРЕКРАТЯВА при
присъствие на едно от следните основания - чл.24 НПК:
не съставлява престъпление - било то защото не е обществено-опасно като при
неизбежната отбрана по чл.12 НК, било то защото не е виновно като при
случайното деяние по чл.15 НК и др.;
-Деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия или тя е погасена
поради изтекла давност - това са институти на материалното наказателно право. В
тези случаи наказателното производство
не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направят искане то да
продължи. Освен това, ако осъденият поиска или прокурорът внесе предложение за
оправдателна присъда, давността и амнистията не са пречка за възобновяване на
наказателното производство;
-Когато деецът е починал;
-Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява и ако
след извършване на деянието деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта. Ако е бил в такова състояние към
момента на извършване на деянието, той е наказателно неотговорен и следователно
деянието не е престъпление. В тези случаи се прилагат принудителни медицински
мерки;
-Спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление на прокурора или влязло в
сила съдебно определение или разпореждане за прекратяване на делото. Това е
христоматийният римски принцип
-Когато в предвидените в особената част на НК случаи на дела от общ
характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора. Това е точно посоченият
случай на публично-частен характер на спора;
-Деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на
възпитателни мерки;
-Образуваното наказателно производство се прекратява, когато в предвидените
в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до
започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за
прекратяване на наказателното производство.
И в този случай наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият
или подсъдимият направят такова искане;
-По отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в
друга държава;
-Деецът е лице, действувало като служител под прикритие в рамките на
правомощията му по закон. По този начин се съхраняват правата на служителите,
внедряващи се в престъпни групи и разкриващи тяхната дейност, бидейки под
прикритие.
-Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за
решаване на делото.
За престъпления, преследвани по частен ред, не се образува наказателно
производство, а образуваното такова се прекратява:
- ако липсва тъжба или тя не отговаря на предвидените за нея правила;
- ако пострадалият и деецът са се помирили, освен ако последният не изпълни
условията по помирението без уважителни причини;
-когато частният тъжител оттегли тъжбата си;
-когато не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд без уважителни причини. Казаното не важи,
когато в съдебно заседание има негов представител-повереник. Ставайки дума за
прекратяване на наказателното производство поради неявяване на частния тъжител,
той може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл шестмесечният срок от момента,
щом е узнал за извършеното престъпление.
В общите правила е
уредено и
Наказателното производство се спира, когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта /временно/ или има друго тежко заболяване /например туберколоза или рак/, което пречи на провеждането на производството. Болестните състояния се установяват по експертен ред. Производството се спира и в случаите, когато отсъствието на обвиняемия или подсъдимия би попречило за разкриване на обективната истина. Подхожда се винаги конкретно, но е обичайно при дела за убийство, изнасилване и др. Производството се спира и когато са проведени някакви процесуални действия по отношение на лице, ползуващо се с имунитет.
И на последно място, ако престъплението е извършено в съучастие между няколко лица и липсват условия за разделяне на производството, то може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина. Дали то ще бъде затруднено или не, се преценява от съответния орган, пред когото делото е висящо към определен момент.
3/ ПРИНЦИПИ И ГАРАНЦИИ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.
Принципите и гаранциите са уредени в чл.6 до 22 НПК.
Голяма част от тях са предвидени и в КРБ, но предмет на настоящото
изследване е НПК в неговия есенциален вид.
Така например чл.6 НПК предвижда осъществяване на правосъдие по наказателни
дела само от съдилищата, установени по Конституцията на РБ /КРБ/. Извънредни
съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. По въпроса за централното място на съдебното
производство в процеса отношение бе взето по-горе в настоящото изложение.
а/ Участие на съдебни
заседатели в наказателното производство /чл.8 НПК/.
Съдебните заседатели участвуват само при постановяване на първоинстанционни
съдебни актове /в районни и окръжни съдилища/ и така обществото в определените
от закона случаи участва във взимане на решението по реализиране на
наказателната отговорност и последиците в тази връзка. Те имат еднакви права
със съдиите и носят задължения на съдии. Това е уредено в чл.8, ал.2 НПК и
представлява гаранция за реализиране на третирания принцип.
За разлика от англосаксонската система на правораздаване, българският съдия
не осъществява само процесуално ръководство, а съдебните заседатели на първа
инстанция да взимат решение по виновността на привлеченото към наказателна
отговорност лице в съответствие с дадените им от съдията указания. Съдията в РБ
ръководи процеса и докладва делото чрез разясняване на съдебните заседатели на
същността на производството по фактите, цененето на доказателствените
материали, приложението на правото, определяне на наказанието в случаи на
осъдителна присъда, уважаване на граждански иск в случай на предявяване на
такъв и т.н. Съдиите в състава на съда, когато участвуват съдебни заседатели,
винаги са по-малобройни от съдебните заседатели - състав от съдия и двама
съдебни заседатели или състав от двама съдии и трима съдебни заседатели.
Професионалното присъствие е в малцинство.
Стигайки до извод, че на обществеността не може да се разчита да бъде
достатъчно подготвена и обективна за правилно решаване на делото, германският
законодател е приел, че по по-леките наказателни дела съставът на съда следва
да се състои от съдия и двама съдебни заседатели, а по по-тежките- трима съдии
и двама съдебни заседатели. Професионализмът следва да надделява и при
принципно прогласения подход за участие на обществеността в наказателното
правораздаване. Особено що се отнася до тежки наказателни производства, когато
влияние над правилното решаване на делото недопустимо може да окаже само
житейският подход на съдебните заседатели, а не правният такъв, подкрепян от
житейската справедливост. И това е така, доколкото не е приета системата на
журито, при която съдията не взима участие в журирането, макар и да го
насочва.
При участието на съдебни заседатели, съдът в РБ взема решение на колегиален
принцип и не само съдията е този, който е осъдил или оправдал подсъдим, каквато
грешка често се допуска от медиите при запознаване на обществото. Отделен е
въпросът, че докладчик винаги е съдия и следователно от него се изписват
мотивите към една присъда. Когато той е на особено мнение, каквато възможност е
дадена за всеки член на състава на съда, мотивите към присъдата се изготвят от
друг член - т.е., възможно е това да е
съдебен заседател-чл.33,ал.5 НПК.
б/ Назначаемост на съдиите и
съдебните заседатели /чл.9 НПК/.
Съдиите, прокурорите и следователите в РБ се
избират от кадровия орган на съдебната система - Висш съдебен съвет и трябва да
отговарят на определени, указани в ЗСВ условия - завършено образование, стаж,
качества и др. С този принцип е свързан и
В принципен план по посочения начин се опазва
независимостта на магистратите при решаване на конкретни дела и се ограничава
възможността за въздействие върху тях на политическа, регионална, икономическа
или някаква друга основа. Предвид обаче дълголетната липса на подходяща уредба
за магистрати, които не могат да бъдат освобождавани от длъжност въобще, при неизпълнение
на служебните си задължения, цитираното законово разрешение се превръщаше в щит
за опазване на недобросъвестните. Това от своя страна спечели обществени
антипатии, което пък навреди на добросъвестните магистрати. С изменения на
Конституцията и ЗСВ в тази насока се предвидиха случаи, в които може да бъде
освободен принудително по съответен ред и несменяем магистрат.
Съдебните заседатели се избират на общи събрания на членовете на по-горните
инстанционно съдилища от тези, за които се избират. Това се прави по списък,
предоставен от общините и съдебните заседатели винаги са ограничена бройка в
рамките на един мандат. В тази връзка е приета Наредба № 27/94 г.на Министъра на правосъдието.
в/ Независимост на съдиите,
съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи и подчинението им само
на закона /чл.10 НПК/.
Това означава необвързаност с каквито и да било лица - длъжностни или
граждани - вътре и извън процеса. Другояче казано - никой не може да дава
задължителни указания как да се формира позицията на съответния орган по едни
или други въпроси, имащи съществено значение за решаването на делото.
Съдът, прокурорът и разследващите органи са независими помежду си. В някои
случаи обаче процесуалният закон е ограничил правата на разследващите органи -
те трябва да се подчиняват на прокурора и неговите писмени указания не подлежат
на възражение /чл.197 НПК/. Низовите съдилища пък - районни, окръжни /за София
– Софийски градски съд/, апелативни, трябва да изпълняват задължителни указания
на върховната съдебна инстанция по наказателни дела - наказателна колегия /НК/
на Върховния Касационен Съд на РБ /чл.355 НПК/, за които ще се говори по-надолу
в изложението. Отделно от това всички органи от съдебната власт, както и
дознателите по полицейско разследване, са задължени да изпълняват решенията,
въплътени в Тълкувателни решения на Общото събрание на Наказателна колегия при
ВКС на РБ /ТР ОСНК/. Типичен пример за такъв акт е ТРОСНК 2/02 г., касаещ
определяне на съществените процесуални нарушения в едно наказателно
производство. От него се водят органите на обвинението и съдебните органи при
определяне на собствената си преценка относно такива обстоятелства.
Според доктрината казаното не прави българското наказателно правораздаване
прецедентно /например като англосаксонската правна система/, защото в този
случай правораздаването не се разглежда като продължение на процеса на
създаване на правни норми. ТР ОСНК са задължителни по закон, но нямат
регулативно действие, каквото притежават законовите разпоредби. В същината си
те предполагат спазване и поради авторитета, заложен в институцията, която ги
отрежда - Наказателна Колегия на ВКС на РБ. Затова следва да бъде правен
кадрови подбор от страна на ВСС, насочен към избор на изявени юристи-съдии във
върховната съдебна инстанция по наказателни дела, служещи достойно на правото
/без житейско тесногръдие и повличане по обществени призиви/, подчинени
единствено на стриктно спазване и тълкуване на закона.
г/ Равенство на гражданите в
наказателното производство /чл.11 НПК/.
Това означава равенство на всички участвуващи в едно наказателно
производство граждани пред органите, осъществяващи наказателно- процесуални
функции и недопускане на никакви привилегии и ограничения, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
материално състояние. Законът изхожда от законодателно установени предпоставки,
а не от усмотрението на съответния орган по осъществяване на наказателно
правораздаване. Казаното е свързано с разликата, която следва да се прави между
равнопоставеността като процесуален принцип и различния процесуален режим,
приложим спрямо лицата, участници в процеса. Поради което отношението към
обвиняемия е като към обвиняем със следващите в тази връзка ограничения.
За да бъде пълноценно прокаран този принцип, НПК е предвидил като гаранции
на първо място съдът, прокурорът и разследващите органи /следовател и дознател/
да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани /чл.11,ал.2 НПК/.
На второ място съгласно чл.21 НПК наказателното производство се води на
български език и лицата, които не владеят български език, могат да се ползуват
от родния си или от друг език /естествено разбираем от лицето/, като в тези
случаи се назначава преводач.
д/ Разкриване на обективната
истина /чл.13 НПК/.
Това означава, че в хода на производството трябва да бъде установено
действителното положение на нещата. Същото може да стане не своеволно и по
всякакъв начин, а само по реда и със средствата, предвидени в НПК /чл.13,ал.2/.
Истината не може да бъде възможна и вероятна, а обективна и конкретна. За да се
стигне до нея, органите, осъществяващи наказателното правораздаване, трябва да
изследват обстоятелствата по делото
обективно /да събират доказателства за и против виновността на едно
лице/; всестранно /да разследват
всякакви версии, а не само най-вероятната/ и пълно /да уясняват всички
обстоятелства/, като обосновано предвид горната преценка излагат своите изводи
в съответни процесуални актове.
е/ Служебно начало /чл.13 НПК/.
Това е основополагащ принцип на наказателния процес, според който в
пределите на своята компетентност съдът, прокурорът и разследващите органи са
длъжни да вземат всички мерки за установяване на обективната истина. Т.е. в
рамките на компетенциите и предвидените в НПК правомощия, всеки от държавните
органи, участвуващ в наказателното правораздаване в кой да е момент от
протичането на едно наказателно производство, служебно предприема предвидените
от закона действия: да се включва в производството като държавен орган; да
ръководи процеса; да слага начало и да приключва съдопроизводствени действия;
да се произнася в предвидените в закона случаи с необходим процесуален акт; да
бъде инициативен с оглед доказателствените материали за изясняване на
обективната истина. Или казано по друг начин, след като органите са веднъж
валидно сезирани, производството тече служебно /с известни изключения по дела
от частен характер/.
Законите се правят, за да бъдат изпълнявани добросъвестно, като в
изключителен смисъл това важи и за НПК. Доколкото по него се осъществява една
приоритетна държавна дейност, извършвана от държавни органи по разкриване на
лице, извършило престъпление и законосъобразно реализиране на наказателната
отговорност срещу него. Законодателят не може да обмисли всички
недобросъвестности, които е възможно да бъдат допуснати в хода на наказателното
производство, за да предвиди тяхното
законодателно санкциониране. И когато органите по веригата на наказателното
правораздаване си вършат съвестно работата чрез изпълнение на всички вменени им
от закона задължения, служебното начало преминава като невидима, макар и
основна, нишка по време на наказателното производство. Когато обаче някой по
веригата не изпълнява в пълнота задълженията си, съответният държавен орган
нагоре по веригата /след следовател и дознател прокурор, след прокурор съд/ се
налага да полага по-големи усилия за да може в рамките на компетенциите си да
съдействува за разкриване на обективната истина. Законът предвижда
добросъвестната грешка, поради което е въведен инстанционният контрол.
От друга страна служебното начало /също и официално начало/ може да се
превърне в индулгенция за професионално недобросъвестните, които да прехвърлят на
следващия държавен орган неблагополучията, породени от тяхната непрофесионална
и некомпетентна дейност и да изискват от него да замести тези действия. Така
например, дори и прокурорът в хода на съдебното производство да е пасивен при
установяване на обвинението по отношение на привлеченото към отговорност от него като обвинител лице,
съдът по линия на официалното начало и като орган, изпълняващ процесуални
задължения, е длъжен да направи всичко в рамките на своите компетенции, за да
се установят по възможност обстоятелствата по обвинението.
Разбира се, казаното може да бъде избегнато с един качествен кадрови подбор
на длъжностните лица, изпълняващи дейност по наказателно правораздаване. Но не
бива да се избягва и въпросът относно съществуващите обективни реалности, сред
които има и като горепосочените. Само за сравнение може да се спомене,че в
Германия също има официално начало, но то не се деформира до степен, че
следващият орган да свърши изцяло работата, несвършена от предишния. Подобие на
казаното по-горе е немислимо при англосаксонската правна система, защото тази
система в принципен план залага на първо място състезателността пред съда.
Конкуренцията на тезите на равнопоставените страни -обвинение и защита,
изследващи обстоятелствата, нуждаещи се от установяване по определеното дело,
достига кулминацията си в изявата пред съда, който в същински смисъл е АРБИТЪР
в решаването на спора.
ж/ Публичност /чл.20 НПК/.
Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в НПК. Както е
видно, този принцип се отнася до съдебната фаза на процеса.
Въпросът за публичността на съдебните заседания е особено важим за
журналистите. Естествен е техният стремеж да присъстват на съдебни заседания по
важни по мнение на обществото дела, за да ги отразяват и по този начин да
отговорят на общественото търсене на информация. Поначало за допуск на
журналистите в такова им качество в съдебно заседание е редно да има правила
и да присъстват в залата на определени
за тях места, за да бъдат различавани Това се налага поради необходимостта от
отстраняване с цел осуетяване на разпространението на факти по делото, което би
попречило за правилното му решаване. Нужно е да се наблегне и на
обстоятелството доколко добросъвестно, цялостно и професионално /от юридическа
гледна точка/ се отразява добитата в съдебната зала информация и дали не се
поднася само такава, която се очаква от обществото. Независимо, че тя не
възпроизвежда цялостната процесуална действителност и в този смисъл може да не
бъде обективна.
И тъй като невинаги са налице предпоставките по НПК за разглеждане на
делото при закрити врати /отразени по-горе/, но все пак съдът като решаващ орган
намира, че делото трябва да се разглежда при закрити врати, няма пречка на
основание чл.5 от КРБ да прилага пряко чл.4, т.1 от ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА
ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ /ЕКЗПЧОС/. Макар че някои от обстоятелствата за отстраняване
на гражданите /включително и журналистите/ фигурират в НПК, за прегледност ще
бъде цитирано второто изречение на чл.4, т.1 ЕКЗПЧОС в неговата цялост
“съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат
отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на
нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично
общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за
защита на личния живот на страните по делото ИЛИ АКО СЪДЪТ СЧЕТЕ ТОВА ЗА
ИЗВЪНРЕДНО НЕОБХОДИМО В СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ПОРАДИ СПЕЦИАЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПУБЛИЧНОСТТА БИ НАНЕСЛА ВРЕДА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО”. Разбира се,
отново се залага на добросъвестността на членовете на държавния орган - съда, и
на обстоятелството, че тяхното положение и авторитета на институцията, към
която принадлежат, няма да им позволи да злоупотребяват с правомощието си. При всички случаи обаче съдът следва да
постанови нарочно определение /такъв е съдебният акт в този случай/ за разглеждане
на делото или на част от него при закрити врати.
з/ Право на защита на
гражданите /чл.15 НПК/.
Съгласно чл.15, ал.2 НПК на обвиняемия и на другите участвуващи в
наказателното производство лица, се предоставят всички процесуални средства,
необходими за защитата на техните права и законни интереси. Правото на всички участници в процеса
представлява една процесуална възможност, от която те могат да се възползуват,
ако желаят. Например пострадалият от престъплението да пожелае да бъде
конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец и по този начин да
стане страна в процеса, можеща да атакува съдебните актове, които я засягат.
Затова, съгласно ал.4 на чл.15 НПК на пострадалия се осигуряват необходимите
процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Вярно е,
че органите по наказателното правораздаване следва да напътстват гражданите за
възможностите за реализиране на техните процесуални права /чл.15,ал.3 НПК/,
което е процесуална гаранция за реализиране на принципа. Но също така е вярно,
че тези граждани следва да се подчиняват и на постулата, че незнанието на
закона никого не извинява и да проявят активност с оглед реализирането на
собствените си права.
Правото на защита е субективно публично право, което е предвидено и за обвиняемия.
Доколкото в едно наказателно производство
в най-голяма степен се засягат неговите права, възможността за произвол
точно с него е най-голяма. Затова има процесуални гаранции за осъществяване
правото на защита. Те биват основни и производни. Най-важна сред основните е
Така че е недопустимо едно лице да бъде обявено от медиите за извършител
/по полицейски почин/ на престъпление в момента на залавянето му и преди
повдигане на обвинение срещу него. Недопустимо е също, при постановяване на
присъда на първостепенния или въззивния съд същата да бъде оповестявана пак от
медиите по начин, че обществеността да остане с впечатление, че тя е
окончателна и влязла в сила.
И в този смисъл изказът е от съществено значение. Например, пак може да
бъдат обявявани полицейски действия по залавяне, но на ПРЕДПОЛАГАЕМ извършител
или на лице, за което СЕ ПОДОЗИРА, че е извършило престъпление, на ЗАПОДОЗРЯН в
извършването на деянието човек и т.н. Или например, ако едно лице е признато от
СГС за виновно в извършване на убийство
и му е наложено наказание 20 години лишаване от свобода, не може незабавно след
постановяване на присъдата и преди да стане ясно дали същата е атакувана пред
по-горен съд, да има медийни отразявания,че лицето Х ще “лежи 20 години в
затвора”. То остава невинно до доказване
на противното и няма никаква пречка да бъде оправдано. Казаното важи и в
обратен смисъл - оправдан подсъдим на първа инстанция да бъде осъден на
по-горна такава. Защото при посочения изказ, който често се наблюдава по
медиите, освен обстоятелството, че поначало обществото е настроено да приеме
презумпция за виновност, а не наказателно-процесуалната такава за невиновност,
у него се създава впечатление за наличието на окончателен съдебен акт, който
подлежи на изпълнение. Само тогава презумпцията за невиновност не важи.
Доказателственият ефект на коментираната презумпция е тежестта на
доказване, с която законодателят е натоварил определени субекти. Прокурорът и
разследващите органи по дела от общ характер и частният тъжител по дела от
частен характер доказват обвинението - чл.103,ал.1 НПК. Трябва категорично да бъде
подчертана законовата норма на чл.103, ал.2 НПК - обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен. И това е така, точно защото прокурорът /при делата от
частен характер частният тъжител/ и разследващите органи трябва да установяват
неговата виновност в изпълнение на правилото, съдържащо се в презумпцията за
невиновност. Ето защо обвиняемият може да дава обяснения или да не дава
/правото да мълчи/, може да посочва доказателства, за да обслужва защитата си
или да не го прави. Той не може да страда, ако не е доказал възраженията си -
чл.103, ал.3 НПК. Казаното безсъмнено
гарантира осъществяване на правото му на защита.
Друга същностна гаранция от основните е визирана в чл.17 НПК и е свързана с
неприкосновеността на личността. Спрямо гражданите, които участват в
наказателното производство не могат да се вземат мерки на принуда, освен в
случаите и по реда, предвидени в НПК. Никой гражданин не може да бъде задържан
повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди
задържането на обвиняемия до довеждането му пред съда - чл.17, ал.2 НПК. Съдът,
прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който
незаконно е лишен от свобода. Когато едно лице, в изпълнение на законен акт,
бъде задържано, съгласно чл.17, ал.3 НПК съответният орган е длъжен веднага да
уведоми лице, посочено от задържания. А в случай на задържане на чужд
гражданин, незабавно се уведомява Министерство на Външните Работи.
Производни гаранции за осигуряване правото на защита на обвиняемия са актът
на предявяване на обвинението по съответен ред, предявяване на следствените
материали, задължителното присъствие на обвиняемия, респективно подсъдим, като
в съдебно заседание то е такова по дела с обвинения за тежко престъпление,
забраната за влошаване на положението му в случай на липса на жалба от частния
обвинител и/или граждански ищец или прокурорски протест и др.
и/ Оценка на доказателствените
материали по вътрешно убеждение /чл.14 НПК/.
Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото /за това беше говорено в частта по установяване на
обективната истина/. За тази цел няма доказателства и доказателствени средства,
които да имат предварително определена сила. Или другояче казано, да бъдат
формално предустановени - например като има самопризнания на обвиняемия, да не
се събират други доказателства.
Вътрешното убеждение предполага съзнателна СОБСТВЕНА увереност при вземане
на процесуалното решение, базирана на доказателствените материали. Това важи за
всички органи на наказателно преследване, поради което например неподдържането
на обвинението от страна на държавния обвинител след пълноценно проведено
съдебно следствие, не обвързва съда. Все
във връзка с вътрешното убеждение преди ВС на РБ, сега ВКС на РБ има обилна
практика.
Опредметяването на вътрешното убеждение става чрез мотивите на актовете на органите, занимаващи се с
наказателно правораздаване. Като илюстрация, в присъдата следва да се отразява
приетото по фактите, доказателствата, правото, наказанието, гражданския иск.
Мотивите трябва да са пълни, ясни и всеобхватни, за да бъдат убедителни и да се
схване безпогрешно на какво се основават решенията по вътрешно убеждение.
к/ Непосредственост и устност
/чл.18 и 19 НПК/.
Поначало доказателствените материали се събират и проверяват лично от
решаващия орган, освен когато в закона не е предвидено друго /чл.18 НПК/.
Смисълът на това доказателствата да се събират лично, е да се получи пълна
представа за обективната истина. Затова
и е недопустимо, когато могат да бъдат събрани преки, да се събират косвени
доказателства /улики/.
Устността е необходима предпоставка за непосредствеността и предвижда устно извършване на наказателното
производство освен в случаите, предвидени в НПК. Те са конкретно указани в
закона и съществуват най-вече в съдебната фаза /четене показания на обвиняем,
свидетел, писмени доказателства и т.н./. Това не означава, че не може да се
документират процесуални действия, което е обяснимо с оглед характера на
професионалната дейност.
Все във връзка с този принцип следва да бъдат споменати
Смисълът на тази норма се корени в необходимостта непосредствено пред
решаващия състав да бъдат събрани ценимите от него доказателства. И когато е
възможно - устно.
Законът е предвидил и фигурата на запасния съдия и съдебен
заседател-чл.260, ал.1 НПК.
Предвид липсата на достатъчно съдии обаче и натовареността на същите,
ангажирането на такава фигура, която трябва да присъствува през цялото време на
събиране на доказателствените материали, без право да взема участие в
съвещанията и в решаването на въпросите по делото, освен ако редовен член от
състава на съда не може да продължи участието си по делото, на практика се
явява процесуална възможност, превърнала се в изключение. Като пример в случая
може да се спомене делото с подсъдим Константин Бочев - обвинен за убийството
на полицай и за опит за убийство на няколко полицаи, което дело след дълги
години приключи с осъдителна присъда на първа инстанция - Софийски градски съд
/към настоящия момент/. Неговото финализиране бе възможно точно, защото по него
имаше предвиден запасен съдебен състав, който влезе в употреба.
л/ Състезателност-чл.12 НПК.
Състезателността се изразява в обстоятелството, че страните в съдебното
производство имат равни права в процеса, освен в случаите, предвидени в НПК.
Страните в съдебния процес са уредени в чл.253 НПК и пред съда прокурорът е
страна. А на досъдебното производство той е решаващ орган. Страните освен него
са и подсъдимият и неговият защитник, частният обвинител и частният тъжител и
гражданският ищец и гражданският ответник.
Състезателността, изразена чрез равенството на страните в процеса пред
съда, предполага процесуална активност на същите с оглед представяне на
доказателства и защита на техните тези. И тъй като подсъдимият търпи най-много
ограничения предвид процесуалното си положение /срещу него се постановява мярка
за неотклонение, може да бъде лишен от правото да излиза извън пределите на
страната и др./, законодателят е предвидил като изключение от
равнопоставеността той да се изказва последен пред съда, да има последна дума.
В светлината на казаното току-що трябва да се има предвид и изначално
заложеният дисбаланс в наказателния процес, свързан с принадлежност на органите
на досъдебното производство към държавните структури и респективно подкрепата
на цялата държавна машина при реализиране на тежестта на доказване от страна на
прокурора. Изложеното трябва да бъде така, но именно и в посочената връзка
законодателят компенсира обвиняемия, респективно подсъдимия, с по-разширени
права в изпълнение принципите за състезателност и право на защита.
м/ Разглеждане и решаване на
делата в разумен срок-чл.22 НПК.
Съдът разглежда и решава делата в разумен
срок. Той трябва да бъде обмислян конкретно по всяко производство във връзка с
броя на подсъдимите лица и свидетелите, сложността на казуса във връзка с
обвинението, възможността да се заседава спокойно и безпрепятствено и др. В
някои разпоредби законодателят е визирал специални максимални според него
разумни срокове за разглеждане на делото - например то да не може да бъде
насрочено за по-дълъг от двумесечен срок.
Що се отнася до прокурора и разследващите
органи, те са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в
предвидените в НПК срокове, които са точно и лимитативно проглсени. А винаги,
включително и за съда, с предимство се разследват и решават делата, по които
спрямо обвиняемия е взета и се изпълнява мярка за неотклонение задържане под
стража.
4/ УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА- СУБЕКТИ.
Затова посоченото понятие е възможно най-широкото, като извън него остава
публиката в залата, сред която и журналистите, както и охраната. Когато има
съмнение какъв термин трябва да се употреби във връзка с определено лице, свързано
с наказателния процес, не би се допуснала грешка, ако се използува субект на
наказателно-процесуални отношения.
Само следва да се маркира, че професионалните фигури - съд, прокурор,
повереници и защитници не отстояват свои лични права и интереси в едно
наказателно производство, а такива, вменени им по силата на закона и в
изпълнение на техните служебни задължения. Така че по никакъв начин не може да
бъде упрекнат един защитник на обвиняем за извършване на каквото и да е
престъпление, пък било то и тежко и изключително укоримо от житейска гледна
точка. Защитникът е задължен да осъществи максимално добра защита за своя
подзащитен, независимо дали е упълномощен или служебен. Съдът също не може да
бъде упрекнат декларативно, че е оправдал подсъдим, пък макар и обвинен да е
извършител на изключително тежко престъпление.
Със
СТРАНИТЕ в съдебното производство се занимахме по-нагоре в изложението и само
за прегледност ще напомним, че това са прокурор, подсъдим и неговият защитник,
частен обвинител и частен тъжител и гражданският ищец и гражданският ответник.
В чл.252 на НПК от 1974 г.като страна се предвижда и повереникът /частният обвинител,
частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да
упълномощават повереник/. Понастоящем той не се включва в нормата на чл.253
НПК, но по мнение на пишещия тези редове, този пропуск трябва да бъде попълнен
по пътя на тълкуването. Защото е нелогично защитникът да е страна, а
повереникът на частния тъжител, частен обвинител и граждански ищец и ответник
да не е визиран в посочената норма. При ясното вече уточнение за необходимост
от реализиране на правата на всички участници в процеса, и в частност на
пострадалия. А точно повереникът осъществява професионално това право на защита
на страна, различна от прокурор и подсъдим.
СЪДЪТ не е страна в съдебното производство, не изпълнява обвинителна
функция, а само такава по ръководство и решаване на делото - чл.27,ал.1 НПК. На
досъдебното производство той осъществява определени предвидени за него в
кодекса правомощия. Затова е недопустимо отразяването в медиите в следния
смисъл: “Еди кой си съд трябва да доказва в съдебната зала обвинението срещу
лицето Х, повдигнато му от прокуратурата”.
а/ СЪД.
Общите правила за съда са уредени в чл.27-45 НПК и включват състав на съда,
основания за отвод на съдиите и съдебните заседатели и съдебните секретари и ред за отвеждането им, подсъдност
на наказателните дела и актове на съда.
Няма да се спираме детайлно на всеки текст, а само ще отбележим най-важните
обстоятелства, които трябва да се знаят от един журналист, отразяващ
наказателна съдебна дейност. Съставът на съда е едноличен /един съдия/, когато
за престъплението, в извършването на което даден подсъдим е обвинен, се
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко
наказание. Казаното означава, че в зависимост от престъпленията, посочени в
обвинителен акт, трябва винаги да се прави справка с НК, където са визирани те
и предвидените за тях наказания. Делото се гледа в състав от съдия и двама
съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години
лишаване от свобода. По принцип в изложените дотук състави се разглеждат
първоинстанционните дела пред районен съд. Делото се гледа в състав от двама
съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда
наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго, по-тежко
наказание. А последното е доживотен затвор и доживотен затвор без право на
замяна - това обикновено са престъпленията против републиката, квалифицираните
убийства, най-тежко квалифицираните грабежи, най-тежко квалифицираните
присвоявания и документни измами и др. В такива състави делата се разглеждат от
окръжен съд като първа инстанция.
Принципно наказателното производство в РБ е триинстанционно и след
първостепенния съд следват второстепенен и третостепенен. Второстепенните
съдилища са окръжните съдилища за първоинстанционни актове на районните
съдилища и апелативните съдилища за първостепенните актове на окръжните
съдилища. Винаги съставите са тричленни, състоящи се само от професионални
съдии. Третостепенният съд за всички наказателни дела е ВКС на РБ и той се
явява висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Изложеното по
инстанционния ред представлява функционалната подсъдност /чл.45 НПК/.
Предвидена е специална подсъдност за делата от общ характер за
престъпления, извършени от лица, ползуващи се с имунитет или от членове на
Министерския съвет. Те се разглеждат само и единствено от Софийски градски съд
като първа инстанция.
Основанията за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и секретаря са
лимитативно изброени в закона - чл.29 и 30 НПК. Сред посочените там има
абсолютни предпоставки за отвод на съдия и съдебен заседател /например съдия,
участвувал в производство по мярка за неотклонение на досъдебното производство,
не може да участвува в разглеждане на делото по същество/, а има и една важна
относителна “който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или
заинтересован, пряко или косвено,от изхода на делото” - чл.29,ал.2 НПК. Това е
така наречената пристрастност. Последното казано е свързано с конкретна
самопреценка на отводимия член. По процедура съдиите, съдебните заседатели и
съдебните протоколисти следва да се самоотведат, ако са наясно с наличието на
някое от основанията за отвод. Може да им бъде поискан и отвод от страна в
процеса, което трябва да става до началото на съдебното следствие, освен ако
основанието за отвод не е научено от страната по-късно. Самоотводът и отводите
трябва да бъдат мотивирани. Те се приемат или не от съда с определение, в тайно
съвещание с участието на всички членове на състава.
Точно така бе постъпено по делото за убийството на експремиера Андрей
Луканов, по което след започване на съдебното следствие пред СГС съдебен
заседател си е позволил да дава изявления по виновността на подсъдимите в
столична медия. Дори и да се разсъждава на плоскостта дали журналист е следвало
да интервюира съдебен заседател с оглед търсене на сензация, укоримостта на
поведението се отнася в най-голяма степен за съдебния заседател. Той, като
представител на обществеността в наказателния процес, недопустимо е пренебрегнал
своите съдебни функции и е решил да отговори на общественото търсене за
възмездие без оглед на средствата. Резонно защитата е поискала отвод /съдът
също е бил длъжен, ако е бил запознат с интервюто, да пристъпи към отвод/ и
искането е било уважено. Като последица, делото е започнало отначало с нов
съдебен заседател в изпълнение на обсъждания вече принцип за непосредственост,
намиращ отражение и в несменяемостта на състава. Направените до този момент
деловодни разноски са останали за сметка на бюджета на съда, не за сметка на
отведения член от съдебния състав.
По-нататък, законът урежда предметната подсъдност - чл.35 НПК. В този текст
по нарочен начин са отбелязани определени престъпления, за които делата са
подсъдни на първа инстанция пред окръжен съд /престъпления против републиката,
убийства, най-тежко квалифицирани блудства и изнасилвания, най-тежко
квалифицирани кражби, квалифицирани грабежи; най-тежко квалифицирани
присвоявания, обсебвания, документни измами, рекети и изнудвания;
безстопанственост, пране на мръсни пари, престъпления по служба, подкуп,
образуване ръководство и участие в престъпна група, квалифицирани умишлени
палежи, някои престъпления по транспорта, престъпления с наркотици, някои
престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели, престъпления
против отбранителната способност на републиката, престъпления против мира и
човечеството и др./. Останалите се разглеждат от районен съд.
- подсъдност по местоизвършване на
престъплението и за престъпления, извършени в чужбина. Принципът в
първия случай е, че престъплението се разглежда от съда, в чийто район е
извършено престъплението, като се уреждат и някои усложнения. Във втория случай следва да се подчертае, че
винаги на софийските съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от
чужденци в чужбина. Като пример отново може да се даде този за двамата младежи
- български граждани, обвинени в извършване на убийство на българин в Париж.
Спрямо тях се води наказателно производство в България. И понеже са с
местоживеене във Варна, делото им следва да се разглежда от Варненския окръжен
съд, ако не се появят някои усложнения, които да доведат до изрична смяна на подсъдността.
Ако чужд гражданин обаче е обвинен в извършване на убийство на българин в Париж
и се съди в България /няма пречка, тъй като извършеното в чужбина е
престъпление от общ характер, с което се засягат интереси на български
гражданин - чл.5 НК/, делото ще се разглежда в Софийски градски съд. От
Софийски военен съд пък се разглеждат делата за престъпления, извършени от
военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в МВР, които участвуват в
международни военни или полицейски мисии в чужбина.
Освен това следва да се отбележи, че законът предвижда подсъдност във връзка с делата - при няколко престъпления, извършени от едно и също лице; при определяне на общо наказание по няколко присъди; при съучастие; при връзка между дела за различни престъпления срещу различни лица /чл.38,39,40,41 НПК/. За обединение на дела от страна на съда има ограничение дотолкова, доколкото това може да стане само, ако те са за един и същи подсъдим, но за различни престъпления, ако са висящи пред съд и по никое от тях не е започнало съдебно следствие. НПК предвижда как се определя подсъдността и как делото се изпраща на компетентен орган или съд /чл.42 НПК/, как споровете за подсъдност между съдилищата се решават от ВКС на РБ - чл.44 НПК. Извън общите правила за определяне на подсъдността, съгласно чл.43 НПК, ВКС на РБ мож